За една нова България

За една нова България
4 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 4 Pin It Share 0 4 Flares ×

Заглавието на този блог пост звучи доста помпозно. Истината е, че съм обнадежден в бъдещето на милата ни родина. Причината за това е случващото се преди всичко на улицата през последните няколко дни. Това е естествена реакция на неестествените действия на новоизбрания Парламент и тотално неадекватното Правителство.

Приемам предизвикателството на Петър Илиев въпреки, че отдавна не пиша редовно и не съм голям специалист по политическите теми. На свой ред предизвиквам Алекс, Делян Делчев и Деси Бошнакова.

Някой се опита да за пореден път да подцени народа. Но този път не се получи. Щастлив съм, че хората, които виждам екзалтирани по улиците по време на мирните вечерни протести са мотивирани не от мизерията, не от цените на тока, а от желанието да се противопоставят на статуквото, на (не)скритите олигархични интереси. Хората на улицата са зрели, млади, интелигентни, мога да кажа и успели в професионално отношение. Поне хората, които познавам и виждам отдадено да идват всеки един ден на протеста. Няма желание за мъст в очите, виждам обаче желание за промяна. И то сериозна промяна.

Радвам се, че овчедушното “От нас нищо не зависи…” е преодоляно. Вероятно има много неща, които гражданската общност не знае – мотиви, довели до днешните стечения на обстоятелствата, задкулисни игри, икономически интереси, връщане на услуги и т.н. Но какво от това. Всеки има разум и вътрешно усещане за нещата. И дойде време да преосмислим ценностите си и да решим какво зависи от нас и как можем да го постигнем. Горко на тези, които подценят волята на масите, това е като да седиш на пътя на цунами и да си повтаряш, че то ще види че му махаш и ще се смели над тебе.

В този пост няма да излагам политическа платформа, нито твърдя че идеите ми са най-демократичните, най-напредничавите и единствените, които ще изведат страната ни от “пропастта”. Това са разсъждения по тема, в която не съм експерт, но имам убеденост, че част от тях може да са полезни.

Какво искам да се промени:

  • Искам да гласувам за личности, а не за празни политически платформи. Колко от обещаното от политическите сили някога е видяло бял свят? Колко от лицата, които след това са спуснати отгоре могат и искат да изпълнят предизборните обещания. 
  • Гражданите първо! Не искам да ни управляват политически партии, чиято първа и неотложна задача е да подсигурят спонсорите си и свързаните с тях интереси, както и медии, на които ще разчитат да манипулират народа. Бъдете мъже, говорете просто, говорете истината, дори да боли. Поискайте прошка, и ще я получите. Но не правете същите грешки отново и отново.
  • Искам да съм равномерно представен с всички останали български граждани. Не искам един народен представител да е избран с гласовете на 11 000, а за друг да са необходими 50 000.
  • Искам народните представители да имат имунитет само за действия свързани с прякото изпълнение на длъжността им. Не искам лумпени като Волен да правят своеволия по улиците, да се държат хулигански и да създават безредици само защото се чувстват над закона, защото са специални.
  • Искам да имам пряк контакт с представителя от моят район, избран да ме представлява в Народното събрание. Да знам как мога да се свържа с него, да знам че когато му изпратя e-mail той го е получили и ще ми отговори. Колко от вас знаят кой ви представя в момента в Народното събрание?
  • Искам да гласувам електронно, да се допитват до мен, когато има нужда от решение в обществена полза. Не е необходимо да правим референдуми, ако всеки един от нас има електронен подпис/лична карта, с която да мога да дам гласа си по наболял проблем.
  • Искам да се свали бариерата от 4% за влизане на партии в Парламента. Това е изключително нечестно спрямо хиляди гласоподаватели. Не знам кой е разумният процент, но считам, че 4% са прекалено висок праг, който обслужва единствено политическите партии мастодонти. Ако хората знаят, че техният глас е от значение, ще спрат да гласуват наказателно и за партии, които не подкрепят само и само гласът им да не бъде обезсмислен. Познавам много приятели, които на последните избори гласуваха тотално против политическите си убеждения само и само за да оставят глас в партия със шанс да е парламентарно представена.
  • Искам да се създадат условия за гражданска, безпартийна или надпартийна квота в парламента. Да дадем шанс на професионалисти, които не е задължително да са боядисани в цвят, за да работят за родината си.
  • Искам да видя нови политически лица, не родени от спонтанни протести, “случайно” оказали се в лидерска позиция хора, но способни и успели млади българи, които горят за националната кауза и искат да работят за нея.

Възможно е “исканията” ми са утопични, противоречиви и атакуеми по ред съображения. Толкова знам, това искам. Довечера ще се видим на #ДАНСwithME

 

Share This

About the author

co-founder of Imagga, image recognition startup, organizer of StartUP NEXT Conference in Sofia, annual startup conference in English focussed on CEE, blogger, Startup Weekend supporter

View all articles by chris

Коментирай

Loading Facebook Comments ...

1 comment

  1. Pingback: За мен е въпрос на чест да бъда на площада | В търсене на по-добрата страна на нещата

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Loading Disqus Comments ...