Policy for Startups

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 0 Flares ×

Напоследък доста мисля за това какво трбява да се случи в страната ни, за да видим повече хора да стартират технологични бизнеси. Не говоря за малки предприятия. Такива ми се струва има доста. Проблемът е, че не се прави разлика между малко предприятие и бързоразвиващ се технологичен стартъп. Разликите са много, но може би най-очевидната е в скоростта на разрастване на бизнеса и различията по отношение на локация (малки предприятия – силно локално ориентирани, стартъпи – стремещи се към глобалния пазар). Поликическа воля като че ли напоследък има. Може би защото стана модерно да се говори за предприемачество? Надявам се не това е причината, но все пак е модерно. Преди месец повече от половината програма на DIGTIALK беше посветена на предприемачество, тази седмица бях модератор на PR Thursday с тема отново предприемачество. Почти всяка седмица научавам за някаква нова инициатива по предприемачество от играч, който не е познат в стартъп екосистемата… Това не е лошо, напротив. Колкото повече се говори за нещо, толкова по-добре е. Скоро в един разговор с Гергана Паси ми станя ясно, че колкото и да си мислим, че всички са чули за страхотните събития, на които ходим и организираме като предприемаческа общност, ние все още сме една затворена, сравнително малка група от хора, за усилията и успехите на които много малко хора са чули. Замислих се кой освен стартъпърите трябва да говори по темата? Отговори има много, но може би най-чуваем ще е гласът на някой политик? Или може би ще е подготовка за предизборна компания? Или има някакви лични интереси? Или е част от схема за европроекти? Какъвто и да е отговорът, истината е, че в средата в която движа, на политическото лобиране и връзките с политическия свят се гледа като нещо опасно, ненадежно, дори вредно. Силно вярвам, че промяната идва отдолу. Затова и съм активен в StartUP Foundation, съорганизирам OpenCoffee и Startup Weekend Sofia… След много събития, много безсънни нощи, страхотни конференции, хакатони, работни срещи, приятни разговори – недостатъчно хора са чули за това, което правим. Имаме нужда от силен глас, бил той и политически, който да направи стартъп идеята потулярна. Който от идея да я превърне в държавна политика, в държавна стратегия за развитие на нацията ни. Както е примерно в Чили. Гледайте това интервю, и забележете какво казва президента им:   Вдъхновяващо е да чуеш главата на дадена нация вдъхновено да цитира мисията на страната – превръщането на Чили в развита страна, способна да се съревнова със страни като САЩ, ЕС, Китай, Япония. Срок – 2020 година. Чудя се някога чували ли сме каква е мисията/визията на България?  Ето, като по учебник е:

Към 2020 г. България e държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.

Утопичен план, който казва много и нищо. В статия на Капитал са описани основните приоритети, разбира се няма да срещнете нищо за насърчаване на предприемачеството. Страшно много ми хареса това, което в интервюто за CNNказва чилийският президент Себастиан Пинера, ще перефразирам по смисъл: Старият модел за развитие на икономиката на Чили не е достътъчен – стабилна икономика + стабилна демокрация + модерно правителство. Новият модел за развитие на нацията е базиран на четири основни стълба:

  • образование
  • наука и технологии
  • иновации и предприемачество
  • повече равенство (equality)
Идеята е проста – привличане на хора с добри идеи в страната, повишаване на предприемаческия капацитет, трансфер на знания между внесените предприемачи и местните…

В Правителствената програма 2009 – 2013 на България  думата предприемачество се среща 7 пъти, за документ от 154 страници не особено много. За сравнение: транспорт – 91 пъти, образование – 65 пъти, знания – 8  пъти, наука – 7 пъти, иновации – 5 пъти. Интересни са инициативите (както те ги наричат – мерки), които е предвидило правителството за насърчаване на предприемачеството – те са точно 5 и не много добре дефинирани:

  • Обучение по предприемачество на всички образователни нива и създаване на „Фабрика за знания” – младежка технологична платформа.
  • Насърчаване и подпомагане на предприемачеството (създаване на собствени spin-off компании) сред академичния състав на висшите училища и научните институции в областта на ИКТ
  • Стимулиране на социалното предприемачество чрез изграждане на мрежа от услуги, свързани с реализиране на подкрепяща социална среда, борба с бедността и условия за социално включване.
  • Координиране на програми за развитие на младите хора за професионално ориентиране, младежко предприемачество
  • Развитие на социално ИКТ предприемачество в областта на електронните умения
Само един резултат с дума предприемачество:
  • Създадени центрове за насърчаване на предприемачеството. (към Мярка – Усъвършенстване на националните еталони???)
Интересно ми е какво е било направено по съответните мерки през последните години, общо везето са начертани няколко целеви групи:
  • ученици и млади хора
  • социално предприемачество – вероятно става дума за безработни и мерки свързани с повишаване на трудовата заетост
  • научни институции

Мисля, че е изключително важно да президвикаме дискусия по темите за предприемачеството и участието на държвата в създаване на жива стартъп общност в страната. Това е и една от целите на StartUP Conference 2012, в която съм активно включен и сме отделили специално място за дискусия по темата за ролята на държавата.

Share This

About the author

co-founder of Imagga, image recognition startup, organizer of StartUP NEXT Conference in Sofia, annual startup conference in English focussed on CEE, blogger, Startup Weekend supporter

View all articles by chris

Коментирай

Loading Facebook Comments ...

2 comments

  1. MilenG

    “Силно вярвам, че промяната идва отдолу” – и аз съм на това мнение, при това при мен не е вяра, а по-скоро логически извод от аксиомите, които съм приел за верни. Във връзка с това, политик може много малко да промени нещата. Предприемачеството като подтик е заложено в по-сила или по-слаба степен в определен % от българите. Вероятно подобен е процента и при другите народи. Условията и средата са тези, които карат хората да развиват своя талант.Трябва много хора да видят, как предприемачи са получили придобивки или са заели по-добро място в обществото именно заради бизнеса, който правят. Тогава ще има и голям наплив от предприемачи. В момента, хората които демонстрират добро социално положение в България в повечето случаи или не са предприемачи, или са предприемачи, но за повечето хора не е видимо от къде им идват парите. Според мен, предприемачеството в БГ е във фазата, когато му трябват количествени натрупвания – колкото повече, толкова повече. Трябва още хора да правят бизнес и той да е успешен. Не знам дали някой ден, в освен конкуренция, ще има и солидарност и взаимопомощ между българите, които правят бизнес. Дали предприемачите ще разберат, че колкото се умножават хората като тях (дори и да са им конкуренти), толкова по-добре ще живеят?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Loading Disqus Comments ...