TEDxNBU

TEDxNBU
2 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 1 Pin It Share 1 2 Flares ×

В събота бях горд участник в TEDxNBU, което се провежда за втора година. Много съм щастлив, че съм част от малцината успели да присъстват, защото местата са наистина ограничени. Атмосферата е наистина много готина, млади хора, NBU e много, много напред като условия, а ми се струва и като концепция за университет. Чак ми се прииска да уча или преподавам там хах 😉

Мисля, че всички говорители на TEDxNBU бяха свързани по един или друг начин с университета – преподаватели или възпитаници. Уникален микс от приятни хора. За съжаление не успях да остана на цялото събитие, защото в същия ден се провежда StartUP@Blagoevgrad. Друго страхотно събитие, за което също ще пиша.

 

TEDxNBU  отвори Орлин Тодоров, преподавател в НБУ, който говори за това какво знаем за човешкия ум и психика.
Психоанализата се занимава с това да разбере същността на това, което хората всъщност казват и правят – много често казваме едно нещо, а всъщност излиза нещо друго.

 

Психоанализата има 100 годишна история и съществува нещо като генерализирана теория за човешката психика. Анщайн се опитва да направи такава стройна теория за физиката, подобен опит прави и Фройд, но неуспешно. Причината е, че психоанализата се занимава с неща несвойни, неясни.
Има генерални идеи и микро идея. Психоанализата приема, че психичните неща са в основа на нейния интерес. Негенетични и физиологични причини обуславят психологичните ни проблеми – мисли, чувства, съзнание, вярвания, проекти. Това не е изцяло осъзнато. Как може да бъде ознато нещо, което е неизвестно?

 

Несъзнаваното е огромна част от нашето психично съществуване. По-голяма част от човешката ментална дейност протича несъзнателно. Несъзнаването върши много добра работа. Всичко което не е осъзнато се стреми да стигне до мозъка ни. Проблемът е, че алтернативни процеси се състезават да влязат в съзнанието ни.

 

Човешкият ум е междуличностен – създава се от взаимодействията между хората. Явно е сега, но са минали години за да стигнат умните глави до този извод. Ранните взаимодействия с хората, които се грижат за нас, се репрезантира в нас и се превръщат в устойчеви модели, конигтинно афективни модели – вътрешни модели за интеракцията с другите хора, чрез които до края на живота си правим избори, откликваме на неща. Хора, които са имали устойчиво развитие в пръвите си години, имали са приемане, успяват да се адаптират добре в живота, когато са разтревожени, това президвиква действието на вътрешен модел, който ги кара да се успокоят.

 

Вътре в нас ние съдържаме образи на другите хора и на самите нас, това са психологични обекти, които предизвикват реакции. Те могат да бъдат толкова силни, че са необходими защитни механизми. Тези механизми живеят в нас с една единствена цел – да дадат основата за това, което ще може да стане за мислене, за фантазиране.

 

Деси Бошнакова За калинките в живота ни 

 

Понякога сами си създаваме препятствия, които после де борим сами след това да преодоляваме. Винаги има хора, които живеят по-добре от тебе. Имаме обикновени задачи, които трябва да изпълним, но ги правим различно, за да се почувстваме щастливи от това, което сме постигнали.

 

Това което ни прави различни не е крайният резултат, а нещата които сме научили по пътя.

 

Много е трудно да превърнем влюбването в обич – да направиш следващата крачка. Когато си влюбен във фотографията снимаш разни неща, когато обичаш фотограията искаш всеки път да си по-добър и по-добър. Това означава кански труд, много усилия, много безсънни нощи. Когато обичаш дадено нещо, трбява да се грижеш за него. Да бъдеш като малкият Принц с неговата единствена роза и тя да знами чного повече от всички други неща на света.

 

Последва Andrew Bird – TED видео

 

Яна Дворецка  – Модата като ширпотреба или Бавна история за модата

 

Яна говори за интересна концепция –  Бавната мода – мода, която не излиза от употреба всеки месец или сезон.

 

В момента е модерно да се говори за бавното хранене, бавната архитектура, бавно родителство, бавно предвижване, сега и бавна мода.

 

Скоростта е ключов момент в съвременната конфекционна индустрия. В момента купуваме 3 пъти повече дрехи отколкото преди 3 години. Това разбира се не е без последици  – бъзата мода генерира огромни количества боклук. Дрехите не се изхвърлят заради това, че са износени, а за това че са демоде.

 

 

Феноменът на бързата мода е възможен благодарение на това, че работната ръка в много частти от света е много по-изгодна и достъпна.

 

Яна, въпреки че е облечена в кофекция говори супер интусиазирано за бавната мода. Открива света на естесвените багрила, като започва с билки от Женския пазар и аптеките за билки. След това започва сама да ги събира билки с помощтна на двама сътрудници – нейните деца.

 

Дрехите й започват живота си в гората, прекарват доста време в кухнята, бавно добиват живот и след това увисват на закачалката.

 

Мат Кътс – 30 day challenges
http://www.youtube.com/watch?v=JnfBXjWm7hc

 

Евгений Дaйнов – Къде сбърка в посоката света

 

Защо не препознаваме света, в който живеем? Какво се обърка, как позволихме да се случва това, което се случва?

 

Отговорът кога и какво се случи винаги го е знаел, но не е могъл да го сподели. Чакал някой със научни методи и трезви раздъждения да потвърти. Вдъхновен е от Цивилизацията на Роджър Осборн

 

Отговорът на най-важният въпрос – Кой съм и какво е редно да върша?

 

Отговорите на хипитата – всички сме свободни, красиви, всеки от нас може да бъде звезда, всички сме различни, всички се отнасяме един към друг като братя и сестри. Природата не е враг, който тряба да изтребим и употребим а като наша сестра, като наш дом.

 

Какво се случва след това? Не само че не беше чуто, но много хора се мобилизираха – на Запад и на Изток се пропагандира идеята, че ти си потребител и ти потребяваш.

 

 

На Изток – на комунистите не им се получи. Потреблението се превърна в режим на тока, нямаше чесън и леща. На Запад се получи и в края на 80-те години лозонгите бяха заменени с Greed is Good – алчността е добродетел. Това е лозонгът на 80-те години. Светът започна да приема странни форми. На Изток, където не се получи потреблението се разбунтувахме, но защото искахме пари. Причината бе, че комунистите произвеждаха грозен свят.

 

90-те години и началото на века успяха да ни убедят, че все пак парите са най-важното нещо. Единствения начин да си организираме живота е с методите на бизнес администрацията и това важи за университетие, общностите, семействаат, изкуствата, културата. На човешкият индивид бе натрапена идеята, че не е красив и способен, а че индивидът е бизнес проект предназначен да прави пари.

 

Концепцията на Запада – разсипваш си здравето, за да изкараш пари, с които след това си оправяш здравето като остарееш.

 

Убедиха ни да повярваме и нещо друго. Както всчико, което не е пари е илюзия, така и свободата е илюзия. След 11/11 правителствата избраха да ни убеждават, че сигурността е много по-важна от свободата. Навсякъде се появиха камери. В Лондон докато отидеш до работа те снимат 300 камери.

 

Къде остана саморазвитието, че всеки е индивидуалност, че всеки може да бъде звезда?

 

Много вдъхновяваща, но в същото време и тъжна лекция.

 

Ивелин Моллов – За ходенето за кауза

 

 

Walk2Help e много интересна концепция за това как може да вървите и всяка крачка, която правите да е дарение за кауза. Буквално. Идеята е осъществена посредством мобилно приложение, което се надявам скоро да е достъпно за iPhone. Някои от идеите, за които се е вървяло са:
  • Защитено жилище Заедно – кауза за даряване на книги, кито да помагат по лесно да намират работа
  • Дома на отец Иван – друга кауза

 

Борислав Кандов – RUN

 

Защо са толкова глупави рекламите, които гледаме? Говори за това колко са гадни българските клиенти, които поръчват реклама и колко са яки българските рекламатори, ама видите ли как никой не им дава шанс да изпъкнат.  Проблемът на пазара на рекламата е, че пазарът е много малък и всички имат големи претенции но това, което се произвежда е bulshit. Проблем са и клиентите и тяхните глупави идеи – хората, които поръчват рекламите.

 

Тотално не съм съгласен с идеята, че само клиента е виновен. БГ копирайтърите и рекламатори се имат за голяма работа и за всичко са им виновни клиентите. Като нямат клиент, който да им поръча нещо смислено, да направят една готина кампания за неправителствена организация да ги видим какво могат?

 

Като цял съм супер впечатлен от събитието и много се изкефих, за това че подбни неща се случват в България. Поздрави за организаторите – Деси Бошнакова, Боби и Събина
Share This

About the author

co-founder of Imagga, image recognition startup, organizer of StartUP NEXT Conference in Sofia, annual startup conference in English focussed on CEE, blogger, Startup Weekend supporter

View all articles by chris

Коментирай

Loading Facebook Comments ...

1 comment

  1. Vasi Krasi

    Нов български е прекрасно място и се радвам, че “щъках” няколко години там, за да стана бакалавър.
    Само едно да кажа името на политологът е Евгени Дайнов, известен като преподавателя-рокаджия. Иначе предполагам събитието е оставило страхотно впечатление у всички присъстващи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Loading Disqus Comments ...