TEDxBG 2012

TEDxBG 2012
0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 Pin It Share 0 0 Flares ×

 

TEDxBG за трета поредна година. За TEDxBG 2011 все още имам приятни спомени.  Много желаещи да присъстват, ограничени места, трудности да си намериш билет. Всичко това създава големи очаквания  и надежда за един страхотен ден.

Ето какво ни поднесе TEDxBG тази година:

Денят започна с Йордан Жечев и Рационални причини да останеш в България според него.

Йордан от DDB Sofia миналата година беше с бъбречна криза и не успя да направи лекцията, затова тази година имаше честта да бъде първият говорител на TEDxBG. Очаквах нещо скандално от него, защото той обича да говори цветущо и нецензурирано. Говори добре, но ми беше някак вяло като за начало. Може би не бях пил достатъчно кафе?!

Според Йордан има три рационални причини моментално да се спасиш от България:

  • Нищо не е подредено, дори брадите на поповете
  • Няма от кого да се научиш, няма приемственост.
  • Всичко е сиво и унило – в България е ужасно, неуютно, разхвърляно.

В България е ад, но една спирка да направиш, една книга да издадеш и си голямата работа. Идеята е, че можеш много лесно да блеснеш – едно кисело мляко като хората, една конференция като хората, едно заведение като хората и си почти знаменитост. Когато всичко е унило и сиво, много лесно се открояваш.

В България няма доайени, няма колоси, с които да се мерим и състезаваме. Това от своя страна те прави способен да прескочиш поколения.  Тук е хаос, но това ти дава възможност да експериментираш, да правиш неща, които няма как да правиш на друго място.

Рационалните причини те карат да си тръгнеш от България, но ако заемеш позиция, същите те ще се превърнат в причините да останеш в страната. Твоята позиция, твоето отношение към нещата е това, което те крепи.

Следва Светлана Вълева, която е пристрастена към работата с хора, защото е работила много (като някои други хора от залата) HR на сцената на TED? Добре де, лекцията може би беше много подходящата и супер вдъхновяваща за семинар по HR, но според мен лекторката беше леко притеснена и съвсем неволно беше подценила присъстващите – говореше както би трябвало да се говори на поколението X, а залата беше тъпкана от Y и Z.

Светлана нрави преглед на поколенията – 50-те, 60-те години и т.н., но най-много ни разказа за покеленията Х и Y – Y използват интерента, който бил измислен от поколение X. Всяко едно поколение беше обрисувано с герой от популярният филм    Алиса в страната на чудесата. Подходът беше доста креативен, признавам.

Ето малко от практиката на HR и как тя трябва да бъде адаптирана към сегашното поколение, което търси работа:

  • Привличане и подбор – преди обяви във вестници, сега в уеб. Правят обява код и кандидатите отвръщат на обявата също в код
  • Възнаграждение и придобивки – преди хората не са знаели колко пари искат, сега преговарят за пакети – освен заплата се интересуват за образование, отпускане на облекчен кредит за жилище, здравно осигуряване на семейството.
  • Работна среда – времето преди се разделяше между работа и семейството. Поколение Y и Z имат приятели в работата, те работят от вкъщи, забавляват се  на работа
  • Лидерство – при ветераните, бейби бумарите, лоялността е към бранда, при X – към екипа, а Y, Z –  към социална среда
  • Обучение  – обученията вече са коучинг сесии. Y и Z трбява да имат достъп до лидери в областта.
  • Мотивация и задържане – Ако всичко това е изпълнено, то оставането на работното място е сигурно. При поколението X смяната на работа е с цикъл около 2-3 години, при Y и Z това е много по-динамично, и не се гледа на това като недостатък на кандидата.

Валери Гюров от  сдружение Трансформатор говори за Парк на релси, проект на фондация Еко Общност. Идеята е жп релса, която свърза жп гара Захарна фабрика с ТЕЦ Земляне. Релсата почти не се използва и решават да  съживят релсата като кандидатстват с идеен прокет, но разбира се не срещат подкрепа от институциите.  Валери разказа за много интересен проект в Швеция, на която се показва нещо като движещ се град – сгради, разпръснати по изоставени релси. HighLine в New York е друг невероятен пример за реновиране на изоставен релсен път. Тунелът на любовта в Украйна е много романтичен и зелен пример за ландшафтно решение.

Неуспехът при първият проект не ги обезкуражава,за това се захващат с друг проект – трамвайната линия, която метрото на станция ГМ Димотров прекъсна и която минава покрай Химическият и Техническият университет. Идеята на проекта е да се превърне релсата във фитнес на открито –  ще монтират на релсата малки  джаджи, които са задвижвани от усилията ти – хем се предвижваш, хем тренираш. Интересна идея, проектът вече започнал и утре ще тестват релсата със самоделни машинки.

Боян Бенев говори на тема Малка идея за промяна. Тезата е, че малките неща също са толкова важни, колкото големите неща, важно е да започне нещо да се случва, да наблюдаваме промяна. Малката ти победа може да е нова кафе машина в офиса, но тя носи чувство на удовлетворение за тези, за които тя е важна.

Боян представи листче за промянаначин да подредиш идеята си на много малко място. Листчетата са разделени на четири полета, както следва:

  • Намираш съмишленици – ако не можеш да намериш поне 4 човека, значи идеята не е достатъчно добра
  • какво искате – кракто какво искаш да промениш
  • защо го искате – каква е причината, защо е наложително това да се случи
  • какво вие ще направите – как вие ще спомогнете за това

Една серия от малки промени може да се окажат по-важни от някоя голяма промяна, за които всички се надяваме. Съгласявам се с Боян. Трябва да се почне отнякъде. Денят на малките начала.

Следва първото видео за деня  – Geoff Mulgan – The Studio School – обучение чрез учене и практикуване.

Ангел и Михаела са двама сладури, които идват от дом да деца. Те представиха книгата Ние, децата от домовете. Изглеждаха малко изплашени, но шапка им свалям за смелостта да се изправят пред всички нас.

Почивка, кафе от Старбъкс, страхотни срещи с познати и непознати. Сабина в мъжката тоалетна и такива подобни луди неща 😉

Димитър Кенаров започва интересно с разказ за Нели, репортерка, която влиза в лудница за жени в Ню Йорк имитирайки, че е луда, за да направи репортаж за New York World.  Репотражът й предизвиква страхотен скандал, който води до законодателни промени и начина, по който щатът Ню Йорк третира лудите хора. Нели е авантюрист, тя пише интересни истории, пише книга 10 дни в лудницата. Тя дава началото на това, което днес наричаме повествователна (художествена) журналистика. Пример за книга от жанра е Хладнокръвно (In Cold Blood) от Труман Капоте  (Truman Capote – ), писана през 60-те години в Канзас за едно убийство във фермерско семейство. Той остава на място няколко години и написва първият документален роман. Интересното за жанра е, че борави много точно с фактите, но обикновено форматът е доста повествователен, описателен.

“Свободан Милошивич умря… в моя живот”

Димитър разказва за промените в живота му. Получава писмо от Virginia Quoterly Review, които го канят да напише нещо за живота в Сърбия. Качва се във влака и тръгва за Белград. Това, което трябва да прави, е да пише за нещата, които му се случват. Следва увлекателна история за приключенията му на път за Сърбия и сръбско-българската действителност. Това поставя началото на журналистическата му кариера – с контрабанда на стоки за Сърбия. За да бъдеш журналист, не трябва да влизаш задължително в някакво клише – да спазиш формата и изискванията, обяснява разпалено Димитър.

Журналистиката има много потенциал, когато човек реши да стане част от живота на публиката си, да се посвети да прекара време, да се потопи в атмосферата, да стане част от живота. Въображението наистина е много важно, но литературата, за да е литература, не е нужно да е въображаема. Има невероятни истории, които се случват около нас, които чакат да бъдат разказани.

Кичево, малък град в Македония, един слънчев ден се оказва със сериен убиец. Историите на Балканите не са по-малко интересни отколкото в  други места. Започват да изчезват 50-60 годишни жени, от една и съща улица – “11 септември”. Те са намирани брутално изнасилени и убити по един и същи начин. След много години полицията намира убиеца, който се оказва един от най-уважаваните жители на селцето – известен журналист от  “Утренски вести” – човекът, който пространно е писал репортажи по случаите. Камен интервюира хората, които са свързани с журналиста и историите, които записва, са потресаващи.

Литературната журналистика е нещо като литература, но абсолютно без контрол, ти просто се возиш, не можеш да си измисляш фактите. Но в същото време имаш свободата да подредиш фактите така, както ти харесва, и да измайсториш една чудесна история. Също като във фотографията – един и същи обект може да изглежда тотално различно зад обектива на различни фотографи.

Димитър вярва във документалистиката. Ако жанрът на 19 – 20 век е романа, то според него жанрът, който вдъхновява мастите в новия век е документалистиката.  Връзките около нас се усложняват. Не можем да се затворим в стаята и да измисляме свои собствени светове. Документалистиката дава една нова посока на изкуството на писането. Факт е, че non fiction се продава много повече в САЩ. Казват, че хората вече не четат, но според Димитър не е така – трябва да се предложи на хората жанр, който ги интересува. Хората търсят нещо, което е свързано директно с тяхния живот, нещо което да обединява  удовоствието с прагматизма.

Документалистиката е изключително популярна в САЩ. Беше и в България, пример за това е бумът, който предизвика списание Егоист. Много от нас гледат документални филми, били те на Майкъл Мур, или Gas Land или пък Георги и Пеперудите. С това отново се връщаме в лудницата. Историята просто трбява да бъде описана интересно. Пример за този формат е популярното напоследък в САЩ предаване This American Life. В България също се правят опити – Малки истории по БНТ – истински истории разказани по художедствен начин

Не е задължително да си измисляме въображаеми светове, просто трябва да погледнем на реалността около нас с въображение. 

Димитър  е моят фаворит от тазгодишното издание на TEDxBG.

Мартин Ангелов ни разказа на кратко за висящите велоалеи – какво се случи след две години

Следва видео на Sheryl Sandberg: Why we have too few women leaders

Силна лекция за мястото на жените в корпоративния свят. Ако трябва да обобщя с няколко думи – жените все още нямат равни възможности в доминираният от мъжете управленски елит. Част от причините са външни – просто не им се дава възможност да покажат способностите, но голяма част са вътрешни – липса на увереност, отдръпване от инициатива, саможертва в името на семейството. Отделете време да гледате лекцията, заслужава си.

Sеntimental Swingers заедно с банд Божествени тела ни забавляваха супер добре, освежаващо. За комплимента, който им направих получих след изпълнението им календарът им безплатно както и тази готина снимка.

След приятната почивка Веселин Димитров говори за анонимността и свободата на словото в провинциалните медии. Учи медийно управление в Хановър. Прави проект с подкрепата на Отворено общество за това какви са свободите на местните журналисти в България. Журналистите то местните медии се сблъскват с огромни проблеми – опитват се да бъдат обективни в  общност, която ги притиска отвсякъде – кметът, общината, местни бизнеси.

Какво всъщност кара Веселин да го е грижа за регионалните медии. Малко факти

  • 87.5% от гласувалите в България не са от София
  • 62% от населението извън София няма достъп до Интерент – това малко ми е съмнително като информация, според мен процента е много по-малък
  • 37% от хората над 50 имат доверие в пресата. Това, което пише във вестника за възрастните хора е факт
  • 26% от хората между 19 и 40 имат доверие в пресата

Начинът, по който функционират регионалните медии е отражение на това, което се случва на национално ниво.

Следват няколко анонимни цитата от главни редактори на регионални медии:

“Ние сме създадени и издавани, за да обслужваме интереса на една голяма институция” – анонимен главен редактор.

“Това не е вестник, това е агиттабло”

“Горемите рекламодатели си осигуряват информационна защита. Никой не се занимава с тях.”

“Не можеш да направиш разследване срещу някои хора. Това не ти го казва началника, ти просто си го знаеш”

“Имаме годишни договори за публикуване на прес съобщенията на общините. Бюджетът ни зависи от тези пари.”

“Дори не мога да кажа кой с кого действа, те всички са оплетени.”

“Умишлено избягвам коментарните рубрики, защото това предполага да вземеш страна”

Какво е нашето място – ние всички сме обвързани и гледаме субективно на фактите – проактивност, критика, подкрепа, предприемчивост.

  • трябва да бъдем критични към това което четем и да предаваме нататък
  • трбява да бъдем проактивни, да направим нещо ново, да направим промяната, да започнем нещо смислено, никога не знаеш къде то може да бъде изтреляно сега . Vice Media започва с 10 000 сега се оценявам към $1 000 000 000

Ти си този, който можеш да промениш медиите и средата. Наистина ли?

Яна Бюрер – Тавание, за втори път на сцената на TEDxBG говори за успехите на Хелзинския комитет и социалните им каузи.

Когато буташ средата, тя се променя. Някой правилно направи забележка в Туитър, че е по-уместно да ползваме в случай българската поговорка Сговорна дружина планина повдига.

 Хората участват и действат, ако им кажеш какво да направят.

Как да помагам? Как да се свържа с организациите, които имат нужда от това – www.timeheroes.org е отговорът за доброволчеството в България.

Обедна почивка, храна, обилно….

Продължаваме с TED лекция на Eythor Bender – демонстрация на екзоскелети

Това е изключителна технология, която позволява на военни да носят тежки товари и също така на хора с парализирани крайници да проходят. Вдъхновяващо.

Даниела Илиева и DStars попяха джаз и ни посвириха 😉

Мартин Мартинов от Quantacea ни разказа история за медицина и компютри. Разбира се, използва за нагледен материал Dr. House. Според здравните организации има между 6 и 8 хиляди редки болести. 10% от човечеството страда от такива. За тях не се търси лекарство и няма адекватно лечение.

1/6 от човечеството страдат от така наречените забравени болести – 17%  Защо няма  лекарства за такива болест? Процесът по регистрация е изключитлено труден и бавен. Ефективността е също много ниска – започва се с 10 000 реактива и само един от тях се превръща в лекарство. За намиране на лекарство са необходими между 10 и 15 години. Ядреното оръжие е разработено само за 4 години. Хора бяха изпратени на луната за 8 г.

12 години и 2 000 000 000 долара са необходими за разработване на едно лекарство. Резултатът от лекарството също е много непредсказуем. Оказва се, че лекарство, което е разработвано за един проблем, всъщност лекува нещо друго. Такъв е случаят с лекарсвто, което би трябвало да лекува сърдечни проблеми, но се оказва със страничен ефект, приятен за мъжете. Днес всички знаем за търговското му име  – Виагра. То всъщност пак лекува сърдечни проблеми, но от друго естество 😉

Мартин говори за Drug repositioning – процес на намиране на нови приложения на познати лекарства – добър начин за откриване на лекарства за забравени болести. Идеята е да се намери систематичен начин за намиране на нови приложения на познати на човечеството лекарства.

Мартин разработва квантова технология за анализ на молекулните взаимоотношения с цел разпознаване на непознати свойства. Технологията се прилага в проекти за малария, паркенсонова болест, инсулт и Алцхаймер. Резултатът от прилагането на технологията е скъсяване на процеса във времето – ако преди е отнемало години, сега се свеждо до няколко седмици.

Има хиляди молекули, които могат да се окажат терапевтично полезни. Идеята е да се отсеят комбинациите които нямат шанс и да се изберат само комбинации, които изглеждат перспективни. Това става посредством квантов филтър, разработен от говорителя.

It’s impossible.. only if you believe it is.

Продължаваме с Александър Китов – co-working пространства – манифистация на една работна култура, която набира скорост в Европа и света.

Историите на Алекс се развиват в Берлин, но съвсем скоро ще е възможно да се случат и в първото българско споделено работно пространство (co-working space) Преимуществата на концепцията са, че спомага за:

  • Обмен – когато хората си мислят, че разбират от всичко, това не е така обикновено. Имаш нуджа от помощ от другите. В коуъркинг пространството това е много лесно.
  • Общност – събира заедно хората, сплотява ги и създава общност.
  • Сътрудничество – благополучни случайности дебнат във всеки един ъгъл на coworking пространството

Официално ни покани във Betahause. Да излезем от работните си стаи, кафетата и офисите и да се присъединим към Betahaus. Съгласен!

Улрике Райнхард (Ulrike Reinhard) пристига преди 13 часа от Бразилия и първто нещо, което направи е да покани Даниела (11 годишно номиченце, която пее страхотно джаз) да отиде с нея да попее в Бразилия. Това е смисълът на събития като това, нали!

Темата е We и как терминът НИЕ като индивидуалности можем да послужим да построим по добра социална среда около нас, по-добри училища, по-добри общности.

Изгледахме преглед на документалния филм We – the movie 

НИЕ става мейнстрим с Обама. Той мобилизира масите като използва социалните медии. За съжаление, според говорителката, той не промени начина, по който управлява. Пример за ME модел на лидерство е Моамър Кадафи.

Бъдещето е в WE медията. Възможност при споделяне на новина гражданите да могат да участват в целия процес на споделяне на събитието – особено добре използланот от Al Jazira и Guardian.

Хари Ешкенази представя програмата Фортисимо в клас, страхотна инициатива да запалят малките за музиката. Хари споделя, че дори едно дете да се запалили за музиката, то тя с и е заслужавала. Личната борба на Хари да възроди любовта към класическата музика. Той много се вълнува, защото за първи път излиза на сцената без цигулка

Програмата е за 9 инструмента в 17 училища – София, Перник и Плевен. Фортисимо в клас работи вече от 6 месеца. Децата са много заинтересовани и  задават доста логични въпроси, когато питат за музикалните инструменти за разлика от някои възрастни 😉

Много вдъхновяващо и свеж. Мисля си, че ако имаше такава програма във времето, когато аз бях ученик сигурно щях да стана музикант.

Следва TED лекцията на Катрин Шулц – Изкуството да грешим

Една от последните лекции е на Райчо Райчев, който  представя визията къде се намираме и връзката ни с Космоса – създаване на космически инициативи.

Идеята на Райчо е, че всеки един от нас може да участва в космически програми. Представи ни няколко космически мисии –  Космосът – това, което предстои ако не свърши света през тази година.

Международната космическа станция е върха на космическите технологии

  • 28 000 км в час е скоростта на движение на станцията
  • в създаването й участват 120 000 човека, хора като нас, които са повярвали
  • 12 000 човека под 27 годишна възраст
  • Станцията е изгладена от изработени в различни страни модули, счленявани за първи път в открития Космос.
  • на станцията може да има български експерименти, бихме могли да участваме в такива космически изследвания.

Касини е друга космическа мисия, която е на орбита около Сатурн. Участват 25 000 човека. Касини всеки ден прави нови открития.

Мисията Кетлер наблюдава Космоса и търси езопланети -с характеристики, подобни на Земята. Всеки ден бива откривана нова планета.

Райчо решава, че е време да създаде програма за космическо образование в България. Създава екип от млади хора, които не са чели икономическите новини и съответно не са изплашени от трудностите на съвременната икономика. Среща много неверие и неприемане, но в крайна сметка Софийският университет подкрепя инициативата. Райчо кани австронавт на НАСА, световно известни изследователи и получава подкрепата на множество космически организации и известни западни университети. В резултат организира програмата Space Challenges – първата българска космическа програма, целяща да насърчи български студенти да се заинтересуват от космическите изследвания и възможностите за научни разработки в тази област. Организира и посещение във Френска Гвинея където е площадката на Европейската космическа програма.

Успехите на програмата са много – четири реалистични концепции за сателитни технологии – 2 месеца и половина след началото на програмата. В момента работят върху Книга за космоса, разработват образователна програма и търсят място за Космически високо технологичен център.

Космосът е по-близо отколкото си мислите, завършва Райчо. Вдъхновяващо!

Златин Цветков закрива TEDxBG по един забавен и неповторим начин. Всички сме напомпани и разсмени от оригиналната му театрална компилация, която интерпретира по свой начин темите от деня. Без това шоу TEDxBG 2012 нямаше да е наистина завършен. С думи не мога да предам колко забавно беше. Когато излезе видеото всички, които не са присъствали на място ще се уверите!

Това накратко или не много накратко за TEDxBG. Ако трябва да направя равносметка за себе си:

  • Един от страхотните дни на 2012. Научих много нови неща, запознах се с много интересни хора
  • Програмата на TEDxBG за мен не беше от най-вълнуващите, можеше много повече, но както се казва – като можеш повече, направи го ти да видим 😉
  •  Иска ми се да видя повече българи, които могат да говорят вдъхновяващо на сцената. Които са повярвали в себе си и могат да предадат тази увереност, тази надежда на публиката.
  • Иска ми се догодина организаторите да имат списък от 200 говорителя, които искат и могат да изнесат лекция на TEDxBG, а не 200 човека публика, които не са успяли да си купят билети.

Промяната започва от мен и от днес. Днес се постарах да не хейтя много, да гледам позитивно и да се опитам да опозная хората. Така е по-добре.

Ето и една кратка компилация от три крипчета, заснети с iPhone:

Сигурен съм ще има много и полярни мнения за събитието. Тези, които аз харесвам ще добавя в списъка долу:

Share This

About the author

co-founder of Imagga, image recognition startup, organizer of StartUP NEXT Conference in Sofia, annual startup conference in English focussed on CEE, blogger, Startup Weekend supporter

View all articles by chris

Коментирай

Loading Facebook Comments ...

22 comments

  1. Pingback: Не, не трябва « В търсене на по-добрата страна на нещата

  2. Anonymous

    Супер, доста подробно.
    Благодаря ти.

    Снимката със “Сантиментал” е добра черешка 😎

  3. Vesselina Tasheva

    не разбирам как нещо се оказва, че ти е било вяло, след като така добре си го разбрал и пренаписал в този пост.
    другият път си пий кафето по-рано.

    1. Chris Georgiev

      Хареса ми като цяло, но не мога да кажа, че имаше лекция, която да ме накара да стана от стола от вдъхновение, както се случи миналата година с две от лекциите 😉 

      Едно е да пресъздадеш/преразкажеш нещо, друго е това нещо да те промени и вдъхнови. Да се надяваме, че промяната от  TEDxBG2012 ще бавна, но продължителна 😉 

    2. Chris Georgiev

      Хареса ми като цяло, но не мога да кажа, че имаше лекция, която да ме накара да стана от стола от вдъхновение, както се случи миналата година с две от лекциите 😉 

      Едно е да пресъздадеш/преразкажеш нещо, друго е това нещо да те промени и вдъхнови. Да се надяваме, че промяната от  TEDxBG2012 ще бавна, но продължителна 😉 

      1. Vesselina Tasheva

        не е нужно да ни вляят едни и същи лекции по един начин.
        и все пак думата “вял” не отговоря на това, което тук ми отговори.

        питам от любопитство, не си длъжен да отговориш : не си там или си тук?

        1. Chris Georgiev

          Слушала ли си го преди? Аз да, на TED беше много прибран и умерен. Обикновено е доста рязък и нецензурен в приказките си, което според мен му е чара. Това имам предвид пред вял, че просто очаквах да излезе и да ни помете. 

          1. Vesselina Tasheva

            хахах сега ти видях чак отговора.
            жечев съм го слушала може би на 50-ина презентации.
            не мисля, че лекцията се нуждаеше от “пичове” и “да-си-ебе-майката”. все пак е ТЕД. и нямам предвид матраците :))

  4. pi314

    Само дето не са три рационалните причини, при това е изпусната най-важната от тях – ширещото се абсолютно беззаконие на всички нива. Дали ще те убият бандити, полицаи или цигани е все тоя за един рационално мислещ човек.

  5. pi314

    Само дето не са три рационалните причини, при това е изпусната най-важната от тях – ширещото се абсолютно беззаконие на всички нива. Дали ще те убият бандити, полицаи или цигани е все тоя за един рационално мислещ човек.

  6. pi314

    Само дето не са три рационалните причини, при това е изпусната най-важната от тях – ширещото се абсолютно беззаконие на всички нива. Дали ще те убият бандити, полицаи или цигани е все тоя за един рационално мислещ човек.

  7. Yasen T.

    Благодаря ти за обзора! Следващият път се надявам да побързам с билетите, за да гледам на живо!

  8. Pingback: Седмичен блог дайджест – 51

  9. Pingback: Бях на TEDxBG и реших да ... | Блог на SuperHosting.BG

  10. Sunny

    Благодаря за публикацията, Крис:) Интересно ми беше видеото: защо толкова малко жени са на управленски позиции. А проблемните места в мисленето на жените беше точно намерено. Sheryl Sandberg определено уцели в десетката, с примери от нейната практика, за  ниското самочуствие и липса на инициативност, щом стане дума за кариера – неща, с които и аз се боря…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Loading Disqus Comments ...