Седмицата на инагурацията. Без майтап! Питай баба си какво е това! Аз дори не мога да я кажа тази дума. Какво му е на “Встъпване в длъжност”.

Сега ще ви кажа! Просто е демоде. Не достатъчно атрактивно, не е взаимствано достатъчно, не ни прави важни, готини, актуални.

Понеже сме малка нация трябва да си измислим помпозна церемония по встъпване на президента в длъжност, оп, инавгурация или както там го изписват по BTV. Нищо че сме парламентарна репулбика и ролята на президента ни е чисто представителна. За разлика от САЩ, където президентът има далеч повече правомощия. Да не говорим за традиция в инагурирането (разбирай ръкополагане, встъпване в длъжност).

Понеже имаме традиция в президентската институция трябва да измислим важна роля и на първата дама! Отсъствието й на церемонията беше обявено от мнозина като скандално, типично балканско. Посланието е ясно – Плевнелиев ще президент без дейна първа дама. Няма нищо лошо в това. Но ни се иска да имаме своята Мишел. Е, хайде няма нужда! Всъщност, след като Зорка беше до Гоце, с какво запомнихте тази първа дама? Аз лично с нищо? Може да бъркам, но наистина не мисля че има значение дали дамата на българския президент е политически и социално включена в дейността на институцията. Право на личен избор, който уважавам, още повече като се има що за човек е Юлияна Плевнелиева. По темата препоръчвам Не-българският манталитет на първата дама.

Понеже сме силно вярващи, част от церемонията беше и църковна церемония. Не съм против религията, аз самият съм вярващ, но протестант. Къде обаче остава разделението между църквата и държавата? Какво ако президентът ни беше от друго вероизповедание?

Палим се за неща, които са маловажни и мълчим за други, които са жизнено важни. Имитираме, но само формата, а не съдържанието. Претендираме, но правим. Искаме, но не даваме.

Време е да се променим.